    |
Движение |
      |
| |
Движение |
|
фотография и живописАлексей Титаренко |
|
| |
|
| |
|
Когато през 1839 г. изобретяването на фотографията е официално оповестено пред Френската академия на науките, много от художниците твърде оптимистично са вярвали, че новото изобразително средство ще “си знае мястото” и ще съществува единствено като помощно средство, обслужващо живописта. Скоро станало ясно, че фотографията има всички предпоставки да се обособи като самостоятелно изкуство и дори нещо повече – да се превърне в неизчерпаем източник на вдъхновение за самите художници, да отвори сетивата на хората за нови, неподозирани страни от заобикалящия ги свят като им помгне да приближават и изучават отделните предмети, да “спират” и “пускат” движещите се обекти, като ги провокира да променят представата си за минало, настояще и бъдеще. Поражда се естествен процес на двупосочно влияние – много от художниците започват да черпят своите идеи от фотографии, които, оказва се, вече са били повлияни от някоя картина, която от своя страна също напомня фотография... В живописта се появяват композиции, в които човешките фигури са представени сякаш в момента на “излизането” си от платното, галопиращи коне, изключително точно предадени в някоя от най-изразителните фази на вижението, пешеходци в движение - трептящи и неясни тъмни силуети, които дефилират по “Булеварда на Капуцините”... Истината постепенно излиза на яве - след изобретяването на фотографията нито светът, нито изкуството вече могат да бъдат същите.
