    |
Движение |
      |
| |
Движение |
|
фотография и живописАлексей Титаренко |
|
| |
|
| |
|
Огюст Роден: Разглеждали ли сте внимателно моментални фотографии на хора, които вървят? Е, добре! Какво сте забелязали? Това, че те никога не изглеждат, че вървят. Изобщо, струва ви се, че те стоят неподвижно или скачат на един крак. Ето например, докато моят Свети Йоан е представен с двата крака, стъпили на земята, вероятно една моментална фотография, снета с някой модел, който извършва същото движение, би показала задния крак повдигнат, придвижвайки се към другия. Или пък обратното, предният крак няма да е още стъпил, ако задният във фотографията имаше същото положение, както в моята скулптура. И тъй, именно по тази причина този фотографиран модел ще представлява странният вид на човек, изведнъж парализиран и вкаменен в своята поза, както е станало в хубавата приказка на Перо... Това потвърждава казаното от мен за движението в изкуството. И наистина, в моменталните фотографии фигурите, макар и снети в момента на действието, изглеждат внезапно замръзнали във въздуха, защото в една двадесета или една четиридесета част от секундата, в която се извършва снимката, не може да се долови развоят на жеста, както това става в изкуството... Но не е ли вярно, че художникът трябва винаги да копира Природата с най-голяма искреност? И, следователно, когато в третирането на движенията той се намира в пълно несъгласие с фотографията, която е едно безпогрешно механическо свидетелство, не променя ли той истината? Не, художникът казва истината, а фотографията лъже; защото в действителност времето не спира. И ако художникът сполучи да възпроизведе впечатлението от едно движение, което се извършва в множество моменти, произведението му наистина е много по-малко условно, отколкото научното изображение, където времето е грубо преустановено.
